Антониниан на император Емилиан, съпруг на Корнелия Супера
Денарий на император Максимин, 235 - 238 г. от н.е.
Ауреус на император Аврелиан, 270 - 275 от н.е.
Две хилядолетия преди въвеждането на еврото почти цяла Европа, Северна Африка и немалка част от Азия били обединени в единна парична система като съставни части на Римската империя. Тази система продължила съществувалата преди това в Римската република и била базирана на монети от злато, сребро и няколко сплави на основата на мед. В началото на Римската империя при император Август основните римски деноминации били ауреус (злато, 8 грама), денарий (сребро, 4 грама), сестерция (месинг, 27 грама) и ас (мед или бронз, 10 грама). Те се разменяли в съотношение 1 ауреус = 25 денария = 100 сестерции = 400 аса. Римската парична система останала стабилна в продължение на няколко века, въпреки че икономическите и политически кризи водели до инфлация и недостиг на ценни метали, в резултат на което теглото на различните монетни номинали и чистотата на метала намалявали. Първият, който приложил такива мерки, бил император Нерон през 64 г. от н.е. Този процес се ускорил много след смъртта на император Комод и навлизането в кризата на гражданските войни от края на втори век от новата ера. В опит да обуздае инфлацията и да плати на войските си, през 215 г. от н.е. император Каракала въвел нова сребърна монета, наречена на негово име антониниан. Тя на теория трябвало да се разменя за два денария, но всъщност тежала само с 50 % повече от един денарий. Сребърното съдържание на антониниана спаднало от 50 % през 215 г. до по-малко от 3 % през 272 г. от н.е., когато тези монети били всъщност само посребрявани. Това довело до изчезване на денария от обращение. Ауреусът също загубил много от теглото си, като през периода на войнишките императори от средата на трети век от н.е., за който разказва тази книга, паднал под 4 грама.
Хаосът в римската парична система бил донякъде овладян с реформата на император Диоклециан, който през 301 г. от н.е. въвел нови номинали и по-строги стандарти за теглото на монетите и чистотата на метала.
Трябва да се отбележи, че в източните римски провинции наред с официалната римска валута циркулирали и съвсем легални монети, изсечени от местната администрация. Те били базирани на гръцки монетни системи с драхмата като главен номинал и обикновено са с надписи на гръцки, който оставал основният език в тези области.